Бракът или съвместното съжителство ,както може да създава спокойствие и подкрепа, интимност,доверие,така и успоредно върви с рутина, конфликти и моменти на усещане на самота,въпреки тази обвързаност. Някои мъже бягат от тези моменти като търсят циклично муза извън семейството. Има една особена категория омайници, които са внимателни, чувствителни и имат вид на “добро момче”, но всъщност са вълци в овчи кожи. Привличат ги жени, които са по-слаби , нерешителни и имат нужда от закрила или жени, които излъчват силна енергия. С едните могат да доминират, а в другите откриват своята властна майка. Драмата на “доброто момче” е ,че се държи и прави каквото трябва като всячески се опитва да не разочарова другите, но отвътре го раздират съвсем противоположни стремежи. И така:

Капан №1 Жененото “добро момче” ще представи брака си като скучен, незадоволяващ и само вие може да го спасите от тази ситуация.

Капан№2 Ще ви накара да се почувствате единствена и неповторима. Само с вас може да разговаря с часове и забелязва всичко важно ,което се случва с вас. Ще прави комплименти за външния ви вид или ще се възхищава на нещата, които правите.

1
1
front
0
s2smodern

Човек изгражда физически, психологически, ролеви граници последователно от раждането до зрелостта.

Личните граници са свързани с поддържането на телесен и психологически комфорт в общуването „тук и сега“. Навлизането в частна собственост е престъпление и се осъжда от обществото, но какво става, когато не се спазват тези територии от членовете на едно семейство?! Влизането на детето в стаята на родителите без разрешение е навлизане в лична територия. Влизането в стаята на тийнейджъра без да се почука също. В много семейства , където родители и порасналите им деца на 30г или 40г живеят заедно се нарушават тези граници и родителят смята, че е в правото си да упражнява контрол като проверява личните вещи или шкафове. В резултат тези пораснали деца се научават да крият информация за личния си живот или използват манипулация, за да се предпазят от задушаващото вмешателство.

1
1
front
0
s2smodern

Дишането е жизнено важна функция ,както е необходимостта от храна и вода. Животът на човек започва с първото вдишване и приключва с последното дихание. 

Още от древността в редица ритуали са използвали дишането за пречистистване или възстановяване на енергийните запаси на тялото. Латинската дума “spiritus” означава дъх, въздух, дух. За редица източни народи като китайци, индийци, японци дишането е  основа на медитацията. Те са установили ,че чрез овладяването му функциите на другите органи се променят.

От медицинска гледна точка ритъмът на дишане и ритъмът на сърцето са тясно свързани. Съотношението между дишане и удар на сърцето възлиза в покой, както и при сън 1:4. При 15-20 вдишвания в минута се извършват 60-80 удара на сърцето. При натоварване се извършват до 30 вдишвания, а при осъзнато отпускане по 6-10 вдишвания. По-бързото вдишване ускорява ударите на сърцето, тъй като увеличеното количество вдишан кислород трябва да се транспортира до органите. По-бавното дишане забавя и сърдечния ритъм.

Вдишаният въздух съдържа 20% кислород, 78 % азот, 0,03 % въглероден диоксид и други вещества като например раздразващи вещества, отрови на околната среда, прах. Издишаният въздух съдържа 14 % кислород, 69 % азот, 5 % въглероден диоксид, както и малко водни пари и следи от други газове.

Кислородът се грижи за изгаряне на хранителните вещества в телесните клетки и става възможна обмяната на веществата и доставяне на полезна енергия. При изгарянето на кислорода се получават въглероден диоксид и вода като отпадни продукти от обмяната на веществата. Твърде много въглероден диоксид и твърде малко кислород в кръвта водят до вдишване. При свръхпредлагане на кислород и липса на въглероден двуокис (например след хипервентилация) се стига до спокойствие в дишането или до застой. Така хипервентилацията предизвиква нужда от вдишване, но не води до загуба на съзнание.

1
1
front
0
s2smodern

Раздяла може да възникне в резултат на различни причини- непреодолими различия, изчерпване на връзката , проблеми в комуникацията, изневяра, дистанция и т.н. Всяка раздяла се преживява болезнено и преминава през етапите на скърбене – отричане/Не може да ми се случи на мен!/, пазарене /Ако беше направил ...,нямаше да се стигне до това/, тъга и приемане/Животът продължава/.

Най-болезнена е фазата на тъгата и свикването с липсата на другия, провалянето на идеите за общо бъдеще, невъзможността да се споделя или подкрепа. Умът не може да намери покой , а тялото физически страда. Болката е толкова силна,че се усеща физически като тежест при дишане, отпадналост, липса на апетит, липса на концентрация, невиждане на смисъл в нищо без идеята за „ние“. Някои хора не могат да приемат реалността и потъват в емоционалната зависимост като търсят постоянно контакт, преглеждат фейсбук страницата на партньора или отново и отново преглеждат чата и снимките с любимия човек. Други отричат чувствата си и ги потискат, правят безчувствен секс на принципа „клин клин избива“ или залитат в садистични обвинения и търсене на вина/ кой колко е дал в отношенията и какво е сгрешил/.

1
1
front
0
s2smodern

„Сърцето има доводи, които разумът не познава“

Блез Паскал

Най- често вътрешните конфликти са тези между разума и сърцето или по-точно това, което диктува мисълта , а тялото усеща. Разумът, който е седалище на правила, норми и морал задава рамката, в която живеем. Мисълта търси начин да обясни чувствата и да ги разбере и ако не пасват на тази рамка, о ужас! Появява се вина, тревога или страх, объркване кое е правилно - това, което искам или това, което се очаква от мен. Мисълта засяга чувствата и телесните усещания, които след това се проявяват в определено поведение. Чувствата носят силен енергиен заряд и ако не бъде приведена в действие тази енергия за задоволяване на нуждата настъпва фрустрация. Натрупва се в тялото напрежение и то реагира чрез симптоми или тръгва да замества с метапотребности/ изместване на нуждата към нещо друго, което е достижимо, напр. имам нужда от положителни преживявания, но няма да търся контакт с хора, а ще ям шоколад или ще се отдам на шопинг/ или потиска.

Колкото и да размишлявам за чувството, което изпитвам и не стигна до действието, то само трупам напрежение и тревога. Каквито и разумни доводи и философски теории да дам, за да оправдая бездействието си , то няма да има положителен ефект. Блокирането на действието с течение на времето ще обезчувстви тялото и то ще се превърне в ходеща глава или ще се събудят всякакви страхове от възможните “ами ако”, “дали”...

1
1
front
0
s2smodern

В началото на всяка връзка всеки се представя в най-добрата си светлина и се търсят повече сходства с любимия , проектират се черти ,които доближават до идеала, който имаме и се избягват конфликтите. Как ще се развият отношенията в последствие зависи от нашите ресурси и очаквания за любовта.

 Във всеки от нас има своеобразен „резервоар за любов“, който до определена възраст се пълни от нашите родители с любов, позитивни утвърждения или негативни преживявания. Съдържанието на този резервоар определя отношението към нас самите и към другите. В зряла възраст, свързвайки се с друг човек отдаваме толкова, колкото имаме в своя резервоар за любов.

1
1
front
0
s2smodern

Според  неорайхианската теория Аз-ът е изграден от Аз – организмично , където възникват всички желания, стремежи, които са свързани с отпускане, физическо или психическо удовлетворение, ВНМ /вроден нагонен модулатор - мускулни блокажи, които по своята същност са защитни и свързани с оцеляването на човека; задържат действието/ и Аз – идеално /интроекти, морални и социалните норми „добро“ и „лошо“ /.

1
1
front
0
s2smodern

Психотерапията е процес  на споделяне на чувства, емоционални състояния, мисли и преживявания с цел повишаване качеството на живот и предпазване от по-сериозни разстройства на психиката. Има едно определение за психотерапията, което лично аз много харесвам - психотерапията е планиран междуличностен процес, в който по-малко разстроеният човек /психотерапевтът/ се опитва да помогне на повече разстроения човек /клиента/ да реши своите проблеми.

Въпреки,че все повече хора търсят психотерапевтична помощ сред обществото все още съществуват редица нереалистични очаквания,митове и предразсъдъци за психотерапията ,някои , от които са напълно погрешни.

 “Аз не съм луд,че да ходя при психотерапевт”

Психотерапевтът не работи с “луди” или с тежки психотични разстройства. С тях работи психиатърът и лечението е медикаментозно. В психотерапията се работи със:  семейни проблеми, житейски кризи, справяне със скръбта при загуба на близък, тревожност,зависимости, необходимост от по-задълбочено разбиране на собствените преживявания, проблеми в комуникацията и мн.други. Подходите са  различни при различните школи и направления в психотерапията, както и всеки терапевт е различен като характер и методи на работа. Изберете терапевт като съберете достатъчно информация за направлението, в което работи и имате усещане,че може да му се доверите.

1
1
front
0
s2smodern